Прах и дим
Защо дойде, преди да си отидеш,
плени ме ти, заключи ме в теб.
И, може би, аз пак ще те обидя,
а някой друг със болка ще завиди
и ще развее панделки от креп.
Защо дойде, възкръснала и бяла,
и стопли ме с искри от смях?
А после, в обич занемяли,
се смяхме, както сме се смяли,
и тръпнехме в забравен страх.
Но любовта, напъдено сираче,
побягна и се скри в нощта.
Душата ми със болка плаче,
прокълната се губи в здрача
и търси твоята душа.
И без души, и без надежда
се любим и обречени мълчим.
Нощта към нас ръце навежда
и скръбно, с болка ни поглежда,
загръща ни във прах и дим...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления за стиха!
-
Има нещо Яворовско-Дебеляновско в това стихотворение.
Искрени поздравления! -
"Но любовта, напъдено сираче,"
Имаш много оригинални сравнения и метафори в стиховете си. Земни са и са истински. Нямат нищо скалъпено просто така, заради играта с думи и римата.
Поздравявам те!
-
Прекрасна ,няма да нарека твоята поезия ,защото тази дума сама по себе си ме дразни.Стиха ти е добър ,сравненията са оригинални ,чувствам лек и ефирен футористичен писателски стил.Ще се радвам да прочета още
-
"Защо дойде, преди да си отидеш.." Впечатли ме..
-
Докосна ме!
И на мен ми хареса подредбата на строфите!
Поздравления! -
прекрасна поезия...
Бианка е казала всичко... -
с Бианка
-
Отново много хубав и тъжен стих!Харесва ми и формата на куплетите.Виждам, че умееш и това!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
