Заключѝ ми с девет ключа римите,
лудостта на възел завържи.
Питат ли те за лика ми, името,
опрости нещата. Излъжи!
Донеси вода от девет извора,
та дано сърцето охлади.
Отнеми ми свободата, избора,
всичко ще е мирно. Без беди.
Мислиш си, че притежаваш силата,
да затвориш в клетка любовта?
Прах в очите тя ти хвърля. Милата!
Да не видиш как ще отлетя...
© Надежда Ангелова All rights reserved.