Прашинка обич
Живеехме пияни при надеждата,
а махмурлукът бе болезнено мъчителен.
Замеряхме и обичта с камъните на омразата.
Изгорихме я в крематориума на лъжите.
Разпръснахме праха ù нощем, тайно,
над стоковата борса за мечти. Две за лев. Нали?
Изтрезняхме! Останахме сами и необичани.
Забравени! И тръгнахме след вятъра - и просехме
прашинка обич, от нашата, изпепелената.
Но вятърът хихикаше злорадо зад комините.
Само хвърчило другаруваше със слънцето. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up