В мрака на нощта луната пак изгрява,
безброй звезди повежда по звездния им път,
блести в искряща сребърна одежда
като добра орисница на любовта.

Прашинки нежност праща към земята,
с любовна страст изпълва вечерта,
оглежда се и в миг открива
любовната пътека за влюбени сърца.

Светлинен лъч изпраща към сърцата,
обгръща ги с любов и красота,
по капчица магия дава тя на всички,
които още вярват в любовта.

В нестинарски танц се впуска в този миг душата
и като огнена жарава са чувствата сега,
безброй искри разпръскват топлината,
като вулкан изригваща от влюбени сърца.

Ръцете търсещи даряват сладост на телата,
очите милват с поглед кадифен,
а устните коралови в любовен унес
безмълвно сливат се в нощта.

И сякаш течна лава покрила е телата,
частици страст изпълват вечерта,
в огнен танц се сливат пак телата
в прослава искрена на любовта…