Навън има само мрак, тишина
студ, мраз и тъмнина,
но отнякъде само една
проблясва някаква светлина.
Това бе прозорец на стара колиба
порутена, сгушена сред полята сама
и в тази колиба се намира само прахта,
прахта на отминали вече далечни спомени и мечти
и останали само странни тайни и неразкрити мечти.
Нейде се мярна човека безпътен,
който живееше сам в тъмнина
и единствена нему позната ...