Не познават вече децата
онази стара идилия
да тичаш бос по росата,
стиснал в ръката филия...
И отрасналите момчета не знаят
какво е да си с нея в сеното
и по гръдта й, нежно изваяна
с тръпни устни да търсиш зърното...
Старите "кримки" също ги няма
по икиндия пред селската кръчма,
с павурчета ракия насядали
и с орис за споделяне мъчна...
Сега времената са други -
с липсващи човешки идилии,
просто в живота нещо се счупи
и се изправиха синусоидните линии!
© Валентин Василев All rights reserved.