Правилна посока

Feb 8, 2008, 10:06 AM

Poetry » White poetry

620 0 2

Мислех, че пътя правилен открих.
На него уверено пристъпвах -
студенокръвно, страховито.
Това аз ли съм? - не се замислях.
Станах изрод, като многото навън.
Дали бях кучка зла - о, да.
Злоба безкрайна насъбрах,
исках да си отмъстя -
даже жертвите си не подбрах.

Но какво пак се случи?!
Бог все ме спира, щом
накриво стъпна.
А къде беше Той, когато
любовта си напразно раздавах?
Днес Ми показва хората,
които ме обичат.
Лекуват ме те с нежност,
грижи и любов.
Предизвикаха в мен отново
най-доброто.

Накъде бях тръгнала? -
до нещо далеч от мен.
Хората обичат усмивката ми -
нали преди години към
това се стремях.
Бог е добро, Бог е любов.
Вярата е в мен, а
правилната посока е в нещата,
които се случват всеки ден.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

SKY (София Русева)

2009-06-09T15:21:38+03:00

Благодаря за вниманието ти, Диди ... това са много стари стихове, с едно съвсем различно разбиране от моя страна.
danieline (Диди)

2009-06-09T14:19:52+03:00

Софи,не се озлобявай,дори когато хората около теб са злобни!!!Ти си млада,гледай напред и знай,че "добротата двойно се връща" както се пее в една песен. Пожелавам ти всчко най-добро.