Aug 1, 2016, 7:00 PM  

Право 

  Poetry » Love
680 0 4

 

 

Как да зная дали ме обичаш,
как ме сънуваш и колко...
Мислите ми са коленичили,
меч над тях вдига болката.

 

В свят, нелогичен и грозен,
казваш ми, че съм истина.
Нужно ли ти е на баир лозе

моите чувства разискрени?

 

Имаш си дом и огнище.
Мъж, две тераси и мебели.
Казваш, че с мен, и сред нищото,
можеш да бъдеш най себе си.

 

Питаш ме, малко лукаво,
даже съвсем преднамерено:
имаха ли на щастие право
Вронски и Ана Каренина?

 

Вятърът кимва почтително
и ни целува из тъмното
както смъртта
по очите
двама щастливо прокълнати...

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??