И вливаха се в мен хиляди водоеми
езици прелитаха огньове с безкрайна жажда
душата ми плуваше без въздух да си поеме
разнищваше посоки и драскаше без да се разяжда
и къртеше плътта ми силно доста болки
гребеше с пълни шепи радостите без да ги повярва
пиеше до дъно чаши с горещи молитви
разпадаше се винаги когато вината почне да досажда
кортежно мислите оставаха дълго нечути
бунтуваха се и искаха промяната да ги наслагва
мечтите избуяваха все невръстно непромити
и предвещаваха случване на сложна язва ...