Пръсната на хиляди парчета,
в междуредието на любовни стихове
все се пиша, но не се прочитам,
запечатвам отлетели мигове.
Стихоплетно се рисувам
и се губя
в граматически неиздържани истини,
правописа на живота не научих,
още бъркам - "себе си" и "ние".
Правописът е виновен, за да бъда
толкова объркана, сгрешена -
и поетството със тази претенциозност
ме превърна в кървава мишена.
Поетствотоб- толкова критично,
не понася грешки и неточности
ех, живот, ако не бе поетство,
щях да те напиша с "любов".
И тогава щях да се намеря!
Поздрав!