Празен... поглед. Рее се... там някъде,
измежду собствените си терзания...
старай се, търси... огледален образ на...
липсата.
Потъмняла е надеждата... очакването...
изненадата... любовта.
И той търси нещо... търси... подобен.
Но има само пръстен... няма я ръката.
Вятър се прокрадва по кожата му...
но защо? Той не е тук!
Всъщност кой може да каже, че е тук...?
Кашля. Напев. Скърцаща врата... ...