Сърцето до последно догаря,

а душата ми от гняв изгаря!

Как можа това да ми причиниш?

Така жестоко душата ми да раниш.

Не познавах в тебе егоиста,

преди така безчувствен ти не беше!!?

Промени се и аз не знам какво стана...

Но таз промяна остави в сърцето ми кървава рана.

Надеждата, че прошката ще ме излекува,

вече я няма, сега гневът в душата ми гостува.

Но все пак усмихвам ти се, сърцето

да те мразя ми не дава, мразя се за което!!

Късметът така и врати не ми отвори,

сърцето, като цигара, до последно изгаря,

остана само фасът в пепелника,

моята празна душа за помощ да вика!