Отляво в мен живее и царува,
едничко във гръдта ми спи.
За бури, ветрове бленува,
за трепетите, които носиш ти!
Знам, сърцето в мен те вика,
едничка радост ти да му дадеш,
за твоето сърце моето пулсира,
развълнувано и плахо ще се предаде.
Като пъзел от чупливи части
ще съберем двете си сърца.
Едно със друго в мигом пасват
за да запълнят празната страна...
И с две сърца живея във гръдта си,
така по-силна съм във трудни дни.
За теб аз дадох тялото и слабостта си,
покорна, завладяна, предала се почти...
В ръцете твои поставих се изцяло.
На теб отдадох и желязната си воля.
Днес ти царуваш мъдро в мойто тяло.
Утре да продължа без теб не мога!