Когато видя празните ти очи,
които бяха чисти и красиви,
страшно много ме боли,
а в главата ми се промъкват писъци кресливи.
Когато погледна кафевите ти празни очи,
става страшно, започва да вали,
а аз се чувствам ужасно.
Очите ти от болка преливат,
заради насъбралата се тъга,
мъката от тях се излива...
Защо ме гледаш така?...
Когато се взра в празните ти очи,
се чувствам като в празна стая,
където няма мечти,
където е забранено да мечтая.
За мен ти нямаш душа,
защото тя от теб си е заминала
и сега броди сама, много път изминала.
С тези празни очи, без душа,
седиш горе на празния таван...
Защо ме остави сама,
защо искаш да си сам ?
Някой ден ще си отида от света,
ще ме погребат в черен ковчег,
ще ме заровят в праста,
там ще остана повече от век.
Вече няма да сънувам,
вече няма да ме боли.
На теб няма да мога да ти се любувам.
Но каквото и да стане, където и да отида,
ще виждам винаги кафевите ти празни очи.