---
Прегръщаш ме — на седмицата в дъното,
след делнични тълпи, след тежки мисли.
През клони пляскат две тополи сънени,
на лунната им сцена с теб на "бис" сме.
Добре ми е така — в нощта охолна
телата си споделят всички тайни.
Искрящи в пълноводна меланхолия,
очите са в прогресия безкрайна...
Под пръстите ти — кичури и плитки
лениво пренебрегват пак простора
(видя ли, че когато не разпитваш, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up