Беше делнична  любовта. Прозаична.

Но животът е проза и делници -

с монотонност,безцветност, идиличност,

 животът е  от после - неделници.

Делнична беше. Не ухаеше

 на пролетно многоцветие.

Не за красиви слова  мечтаеше,

а за  уют и дълголетие.

За  трушии и плетки,

за тетрадки и дрехи на децата,

за изплатени данъци, сметки,

за ремонта и  гумите на колата.

 Делнична беше.Само нощем

 празнична  в леглото легнала,

 се превръщаше във феномен.

Върху мъжкото рамо облегната.

.

Няма я  вече делничната  любов,

но историята й остана празнична.

Беше  саждинка сред свят суров,

уникална и  различна.