Когато си в беда, когато страдаш, аз винаги заставах зад гърба ти.
Дочаках я - голямата награда - да чуя тихото: "Благодаря ти!" И бях щастлива, че за теб ме има! Че в бурите държахме си ръцете. Че чувствах се желана и любима. Е, нищо, че не ми поднесе цвете... Но днес е празник. Той събира всички. А в празник най-добре се осъзнава, когато самотата те притисне, илюзиите как се изпаряват. Да, вярно е, бедите ни сплотяват. Но искам в миговете най-красиви до рамото ти да вървя тогава - уверена, и горда, и щастлива.
Не искам много. Просто искам всичко! Такава съм. Отломки не сглобявам. Не можеш ли докрай да ме обичаш, тръгни надясно. А пък аз - направо.
Милата Бианка... Душата и вече е отишла на по- хубаво място, мир за нея!
Нека си спомним прекрасните и стихове!
Благодаря, на редакторите, че по този начин я почитат и ни напомнят за таланта и!
Не искам много. Просто искам всичко!
Такава съм.
Отломки не сглобявам.
Не можеш ли докрай да ме обичаш,
тръгни надясно. А пък аз - направо.
!!!!!!Нямам думи!!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.