Feb 14, 2010, 10:10 PM

Празник 

  Poetry
699 0 7
Капеха салкъмите, очите ми във тях превити
се взираха да срещнат нежни спомени.
Листата са повехнали, а моето чакане
увяхнало се стичаше по листите.
Удавих в себе си въздишките.
Притиснах от несбъдване очите си.
По дяволите смислието. Нечовешко е
във липсите да търся грешките...
От прошките, с които си прощавах,
венец изплетох, за да ми простят.
Душата, като книга я разтварях,
а слепи са очите, за да ме четат. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??