Когато очите си затворя,
когато светът покрие ме със прах,
когато вратата се отвори
и никой не премине моя праг...
Тогава тръгвам по пътека,
така позната от преди,
която разказва историята на човека,
във който ме превърна ти.
Избра да тръгнеш, без да се обърнеш;
забрави за паяка, звездата и грима.
Открадна миг, остави самотата да се върне.
Сега блуждая, без да зная ...