Jan 29, 2018, 10:25 PM  

Празно като чаша 

  Poetry » Love, Other
785 11 29

В гърлото ми гнездят капки сухо вино,
остри като спомен - глождят ме и дращят.
Болна, тишината в тъмното крещи, но
днес във мен е празно. Празно като чаша.

 

Паякът заплита лепкави дантели,
те като наметка въздуха прегръщат
и запълват дупки по стените бели,
но във мен е празно. Празно като къща.

 

Пухени завивки кожата ми чоплят,
като стара рана пак ще я обелят.
Молех се поне гърдите ми да стоплят,
ала днес е празно в мен. Като постеля.

 

Сипвам си догоре. Нека дрожди хранят
зейналия гладно във душата жлеб.
И в пиянски унес може пак да стана
цяла. Като къща и постеля с теб.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Стихотворението спечели поощрителна награда в Националния конкурс "Наздравица за любовта", организиран от Община Асеновград.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??