Това е някаква ужасно тъжна визия.
Да гледаш как мечтата ти умира,
когато точно милиметър близо си,
а пóлетът ѝ в тебе спира...
И Ти, като в безплодното поле,
си сякаш брулено от вятъра, хвърчило,
сковано с криви клони за криле,
и всъщност много повече, плашило...
Нарамил ризата си за неделен празник,
и кърпен панталон на коленете,
заради тъй, останали в небето разни –
молитви за любов, невзета... ...