Празно е...
Празно е… а вътре в мен крещи.
Пареща болка ме убива.
Потънаха ли онез мечти,
които ме правеха щастлива?
Начина, по който ме боли,
най-непоносимият сега,
не ми позволява дори
да капне макар една сълза.
А празнината тихо стене.
В тъмнината треперя от страх.
Нима повали ме и мене
любов, обсипана с прах?
Сгреших ли като ти се доверих?
Аз ли бях глупава отново?
А може би към теб се промених?
Да! За теб на всичко съм готова!
© Стефка Георгиева All rights reserved.