Красивата приказка свърши...
Бие сърцето тъжно и празно.
Ръцете са клони прекършени,
очите са огън угаснал.
Домът ме посреща притихнал,
закътал щастливите мигове,
в рисунки със слънце усмихнато
и в книжката с весели стихове...
Тишината крещи с гласовете любими.
Парфюмът познат, кафето разлято,
снимки запазили спомени свидни,
и тъжното: "До следващото лято!"