Не е стая, а има четири стени.
И въздух... тъй застинал,
като неслучено дихание...
И спомени препускат -
забравени стрели...
няма кой да връхлетят.
Звън звъни,
а камбаната мълчи.
И празно е,
само нямото крещи.
Не е стая... има четири стени.
Душа е със протъркани ъгли.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up