/на Тихомир, който на 2 юни, щеше да навърши 34 години/
Днес... можеше на тридесет и четири
да станеш ти, но грабна те смъртта
и вместо празник, скрита в душите
болката „празнува“ със скръбта.
Но в мислите ни... ти живееш, сине.
Успехите натрупваш ден след ден,
тъй както си мечтаеше, във синьо
да стигнеш сам върха определен.
Днес щеше да си мъж голям. Солиден.
Семеен, може би... със две деца,
които щяха да рисуват дните ...