Nov 22, 2008, 9:24 AM
Преброй до сто преди да кажеш сбогом
Посвещавам го на Н.
Събрахме се като стрелките на часовник,
тиктакащи във ритъма-любов.
Наивни с ласките на стар любовник,
изгарящ в трепета на порив нов.
Изпепелени в мощните окови,
времето за нас изцяло спря,
оставихме момента да говори,
а той редеше прелестни слова.
Сега какво е по-различно,
защо ги криеш очите си,кажи,
ден след ден до болка прозаични,
живеем в страх и бавно се рушим.
Преброй до сто преди да кажеш сбогом,
преброй до сто и пак си помисли,
щракни със пръсти станеш ли готова,
пред теб са истини или лъжи.
Събрахме се като стрелките на часовник,
тиктакащи във ритъма-любов.
Наивни с ласките на стар любовник,
изгарящ в трепета на порив нов.
Изпепелени в мощните окови,
времето за нас изцяло спря,
оставихме момента да говори,
а той редеше прелестни слова.
Сега какво е по-различно,
защо ги криеш очите си,кажи,
ден след ден до болка прозаични,
живеем в страх и бавно се рушим.
Преброй до сто преди да кажеш сбогом,
преброй до сто и пак си помисли,
щракни със пръсти станеш ли готова,
пред теб са истини или лъжи.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много, много, много, много, много, много ми хареса
-
Харесах! Лошото е, е че аз май вече съм преброила 1000 по 100 и почвам да си мисля, че се въртя като в омагьосан кръг!
-
Хубав стих.Харесах.
-
Чудесен стих!Поздравявам те Дани!Съжалявам,че не съм те посетила досега,но ще компенсирам!
-
и аз искам да се науча да преброявам до сто, но и до десет не стигам...
Поздрав Даниел!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
