При мен ще се завръщаш като в храм,
когато натежи ти самотата,
когато от обидата си ням
и ключа си загубил от вратата.
Ще дойдеш да намериш миг покой
в очите ми - негаснещи олтари,
когато, след поредния завой,
във себе си, не в Бог ще търсиш вяра.
Ще влезеш тихо, с поглед уморен,
на буйния ми огън да се сгрееш.
От скритите си мисли запленен
ще помълчиш. А после ще запееш. ...