Загледана безмълвно през влажното стъклото, чувах капките

дъждовни в шумен танц как вливаха се те в едно.

Измиваха те спомените стари, гонеха и болката от мен.

Тъгата някак си притихна, сърцето се успокои.

И тъй загледана в таз вода дъждовна как бързо капеше си тя

и като чистите сълзи човешки бършеше прахта  от този ден.

В миг очите ми се навлажниха, сълзи потекоха едва, 

чувството на лекота обзе ме, както след дъжд щастлива е и майката земя.