Животът е парче любов,
подхвърлено от Рая,
страстта е хапче за порок,
но и късмет в безкрая.
И всеки ден - една везна...
падение – изграждане...
Борба на его със вина...
на мислите ни раждане.
Не всичко е каквото е...
а ласка на Създател...
ръцете ни са брегове,
а времето – ваятел...
Очите са терзания.
Грехът е самоличност.
Сълзите са пречистване
на истинската личност.
© Михаил Цветански All rights reserved.