Jan 9, 2021, 4:27 PM

Пречистваща тишина 

  Poetry » Civilian
318 0 3

Самотата, спокойствието и тишината не са наказание, те са подарък, който получаваме много, много рядко в този толкова луд свят.“ Вяра Иванова

Понякога е нужна тишина.

Такава, дето ражда истини.

Особено след празници и тържества,

с емоции различни пренаситени.

Понякога е нужно да останеш сам.

От много бързане човек се губи…

В изкушение,

надменност,

глупост,

суета …

Прегърнал грешките си…

Пиета!

Притихнал в своето убежище,

останал само по душа́,           

с наметка, изтъкана от съмнения,

повежда разговор със

… съвестта.

В нейния дом,

между ума и сърцето

Истината гола се е скрила.

Безпощадна, посочва те с пръст:

Съвестта ти, човече, е в криза!

По - леко ще носиш Христовия кръст,

ако прегърнеш 

любов, и надежда, и чест.

Избирай как да живееш.

Можеш да започнеш веднага!

От днес!

 

 

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??