Мнимото усещане за вечността преследва
моето душевно състояние, постоянно го отвежда
към познатото страдание с неземно описание.
Очаква ме отново заветното разочарование.
Какво ми взема то! Как да го премахна,
а забравя? Какво ли още имам да отгатна?
Какви въпроси пак да си задам - не знам
и колко болка трябва да предам натам -
към следващата уморена, питаща душа,
която търси в вечността своята съдба?
Моята тъга се крие умопомрачена в самота,
страхува се да ми покаже, че пречката е Тя.