Пречупени крила
ПРЕЧУПЕНИ КРИЛА
Разхождам се загледан във морето,
а то гъмжило е от цветове.
Далече нейде слива се с небето,
забравило за свойте брегове.
Внезапно чувам “Индианско лято”
и спирам да послушам Жо Дасен.
А чувството ми... сякаш е разлято
отново върху есенен десен.
И времето, което всичко помни,
успя да върне образ избелял.
Като парченца от строшени стомни
се беше този спомен разпилял.
Започвам късчетата да събирам,
едно към друго нежно ги лепя.
И ето, вече чувствам и разбирам,
че образът наново оживя.
И споменът ми за едно момиче
с разрошени от вятъра коси,
красиво като първото кокиче,
отново мислите ми прекоси.
Аз тръгвам пак в посоката, която...
тогава бързо ни отведе там,
където… наш'то - “Циганското лято”,
разбуни чувства, трепети и плам.
Отново съм при заливчето скрито,
в което бяхме само аз и тя.
Но миналото e... почти изтрито –
отдавна с младостта ми отлетя.
Аз слушам както някога вълните,
поглеждам със очакване встрани.
Една камбанка нейде във гърдите
издайнически почва да звъни.
И капките, големи и студени,
прорязват бързо тъжното лице.
Защо ли днес са толкова солени?
Защо треперят моите ръце?
А чайките кръжат със вик сподавен
и кацат на отсрещната скала.
Оттам ми маха споменът забравен,
но вече... със пречупени крила.
© Христо Запрянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!вълшебно е тук...
-
Благодаря на всички!
Ангеле, твоята оценка е много важна за мен.
Славче, аз държа на думата си. "Пристан" вече е в сайта.
Пастирката на светулки: Мария,благодаря за високата оценка. Между другото и аз обичам светулки:
"Като балеринки игриви,
запалили малки искрици,
унесени в танц фееричен,
проблясват красиви светулки."
(откъс от "Лятна тракийска нощ)
"Шемет": Здравей, младежо!(нали си само на 107 години) Толкова млад, пак хубаво пише. Затова и ценя мнението ти.
-
Докосващо е!
-
Прекрасна поезия видях тук! Пак ще те чета! Добре дошъл сред откровенците!
-
Стихът ти е чудесен!
Поздравления!
И добре си дошъл! -
Благодаря на "Момичето в зелено". Специално за теб:
Дори Съдбата не можа да я принуди
да тръгне по предвидения път
В очите заблестяха чудни изумруди
И тя намери своя верен кът. -
Прекрасен стих!
-
Благодаря ви момичета. Колко е хубаво, че сте успели да запазите нежността в душите си.
Ако публикувам "Пристан", приемете го като поздрав за вас. -
Знам,че очакваш коментар от друг автор,но не мога да чакам.Като вълшебство е стихотворението ти и ти пожелавам да те застигне-да ти върне скритото заливче,за да залепиш всички късчета от образа си!Поздрави!
-
!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави,ИЦЕ!
http://vbox7.com/play:67efe126