dolly (Доли)
583 5254
May 7, 2007, 7:21 PM

Пред буря 

  Poetry
613 0 19

Пред буря

 

Когато вятърът премята

листя осиротели

и клони до земята свежда,

затръшва тъмни двери,

тогава се надига властно

от цялата ми същност

желание едно – да тръгна

през неговата стръмност,

лице в лице да се обръщам,

да сменям пътя остър,

и както с корабни въжета

във танц да го докосвам,

да бъдат остри раменете

и жилава снагата,

изтръпнали страните, боси,

очите – пълни с пясък...

Тогава със сълзите сухи

ще тръгне мойта болка,

която срастнала и тъмна

затворена дълбоко,

отдавна в трюма на душата

забавя моя устрем,

и не е камък, не е котва,

а стар сандък ненужен...

И нека се втечни, и нека

да бликне през очите,

та щом над мен огрее слънце

да бъда с поглед бистър,

и леките платна тогава

ще бъдат мойта вяра

и силата, която пътя

през идното проправя...

© Доли All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??