Jan 26, 2012, 10:51 AM

Пред бурята 

  Poetry » Other
812 1 3

                                                                        Вдъхновено от картината на

                                                                       Ася Толедо „Пред буря”

                                                                      Благодаря за импулса!

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=270609

 

Пред бурята е всичко спотаено,

тревожно-ясно даже без слова.

Очакването свива  се ранено.

Минутите пълзят едва-едва.

 

Въздухът – със нож да го нарежеш...

И охкат облаците  в  транс.

Дъждът подхвърля тънки, мокри  мрежи

на вятъра с изискан реверанс.

 

Дърветата изтръпват  примирено...

Безмълвни са уплашените птици.

Пред бурята самотно е. Студено.

Небето е изцъклило зеници.

 

А Господ Бог поглежда мимоходом

към  този свят - ту праведен, ту грешен.

Пред бурята напомня ни Природата:

нищожен е човекът, тъжно-смешен.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??