Във този смутен ветровален век,
в който се погребват човешки идеали,
до всекиго да се намери по един Човек:
в студ и немотия с ръка да го погали!
От къшея корав, дарена милостиня -
основното меню, приемано през ден -
със залче доброта да нахрани мнозина
и да рече: ”За тебе е!... Има и за мен!”
Повярвайте! Тогава небесата се отварят
и топъл полъх съгрява милиони сърца!
С надежда изнурени души се поздравяват
и шепнат друг другиму обич във нощта... ...