Пред червен светофар
Във края там - на миналия век,
когато бях на петдесет години,
изглеждах достолепен зрял човек,
захапал пътя си в простори сини.
И на кръстовищата - ден след ден,
пресичах на зелени светофари.
И сякаш бях така добре скроен,
че всеки можеше да ме товари.
Хомота слагах си на моя врат
и теглех си каруцата нагоре.
Не знаех още що е туй обрат -
да се търкулнеш - стряскащ с е- отгоре.
Но ето че настъпи, мили брат,
с последната каруца натоварен,
очакван след годините поврат
и пак съм на кръстовище заварен.
Но няма вече светофар зелен...
Посреща ме червеният в очите.
И под клепача ми сега свален
соленото усещам на сълзите...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Сбогуване,но не с любов...с нечий живот...така го усетих..
Поздрав и щастлива Коледа! -
Поздрав, Никола! Без тъга...
-
"Докле е младост ясно слънце грее..." Не тъгувай,навярно светофарът е повреден,а по Коледа стават чудеса!Приятни и спокойни празници!
...Май и аз усещам соленото... -
Що чудо изчетох и това е първото нещо, дето струва нещо. Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Радвам се, че сте харесали!
Весела Коледа на всички, които сте прочели написаното!
Поздрави от мен!