Пред храма на хляба
Една старица трепери, брои си деня
в паничка със жълти монети.
Зад завоя на крехката, стара душа,
буйна младост в очите и свети.
Живот - подаяние! Няма за хляб.
Очите и, сухи и пусти.
Мина край нея наперен монах,
прекръсти се, нищо не пусна.
С треперещи устни му благодари
повярвала в жеста сърдечен.
Паничката в църквата после дари
и тръгна към гладната вечер.
И сякаш осмисли си скучния ден,
закуца с усмивка и благост.
Никой от факта не беше смутен.
Монетите носеха радост.
Старицата утре ще проси за тях,
за всички преяли и сити...
Тя нямаше хляб, но и нямаше грях
и носеше Бог, във гърдите.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
На мен ми хареса също.
Ако позволиш две мънички поправки, едно махане и едно добавяне.
Трепери е излишно, въпреки че знам, че е от "свидните" думи.
"му" също е излишно, преди "благодари".
Ако ще удряш, както в случая, удряй рязко и без встъпления.
Преди "никой от факта" може да се сложи едно "И" или "Но". Ще засилят ефекта от абсурда и ще подобрят ритъма.
Станаха три, но това е само, защото читателят иска да му е комфортно и спъванията пречат на насладата, а тук има хляб и то много. И заряд има. -
Очень впечатляюще!
-
Тъжно е, такова благородство! Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Тя нямаше хляб, но и нямаше грях
и носеше Бог, във гърдите.