ПРЕД КРАЯ
Отново чувам онова стенание,
тихия плач на моето сърце.
Любовта с последното дихание,
отлетя от моите ръце.
Пред края съм изгубила надежда,
изчезнала с вярата и любовта.
Споменът отново ме отвежда
към черните ливади на срама.
Срам ме е! Аз имах всичко,
но не можех да го задържа.
За живота си сега разбита мисля. ...