Пред лято
На лятото от сухата окръжност
изчезват вкус и цвят, и женски тембър –
и сърпът на един горчив септември
порязва свободата ни да лъжем.
Ръкавите на старите палта
сега ни ръкопляскат в гардероба,
на стаята от празната утроба –
и девствена, и ялова е тя.
Болим от радост, смеем се от страх
в очакване на края си, обаче
дори и този край не ще проплаче.
Началото така и не познах.
Къде ще спрем и колко ще спасим
от спомена за устни и за ласки,
щом утре недоказаното щастие
с последните си думи заличим?
На лятото суровата окръжност
ще очертае нашето безсилие.
Септември само кротко и унило
ще гледа как безпаметно се лъжем.
© Пламен Сивов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Имаш хубава поезия!
-
Труден за наизустяване,а за мен-дори за осмисляне,но пък прекрасно звучащ..
-
" На лятото суровата окръжност..."
Дълбока вода са думите ти, дълбока...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
