Пред очите ми отлитат птици на ята.
На юг потеглили сред облаците.
Полюшва вятърът крила,
избърсва сълзите ми.
Отварям си очите, а небето
празно, очи на старец.
Едно такова пусто, уморено
зализано от жега и от нещо,
което погледът ми замъглява
да не гледам колко е самотно.
А птиците сега не са в небето,
а в клоните на близката липа, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up