Най-често се гледаха,

понякога тъжно,

понякога весело,

най-много с екстаз.

Понякога тайно докосваха

с пръсти

челата си, плувнали в пот.

Усмихваха се, макар и горчиво.

Най-често осмиваха тоя отсреща.

Оставаха жадни,

не посмяха да пият,

както не смееха насаме да мълчат.

Понякога тайно

дори си шептяха,

но само понякога

и никога с други,

и как пред ония

да викнеш „Аз друг съм” -

все пак другостта

си е страшен порок.