Apr 21, 2007, 6:35 PM

Пред олтара 

  Poetry
842 0 3

Защо ме остави сама пред олтара,
като уж на зелено бе светофара?
Защо ме остави в роклята бяла,
от страх и почуда онемяла?

И ме остави сама пред олтара,
и замина заедно с нея.
Болеше ме и плаках,
да не мислеше, че ще се смея?

Избягах, там, във гората.
И там се оплетох в листата,
 както се оплетох в твоите очи,
които за мен бяха слънчеви лъчи.

Още боли! И аз ще помня!
Ще помня как ти се врекох до гроб,
а съм била само твой роб!

© Мария Игнатова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??