Под нозете ми като буре катурна се
този петък нечакан – рано, рано узрял,
пети праг от декада пред мен се опули
и ми смигна, сякаш ерген зажаднял.
Надзъртам. И малко ме гони шубето.
Ща, не ща, ще трябва да мина оттатък.
Тъй силно ме сграбчи от утрото петъка,
че зачеркна с прегръдка всеки път наобратно.
Какво пък. Я, какъв свят пред мен се е ширнал,
някъде там може да чака любов непозната.
Ще ухажвам ноември, дори и носа си да вирне,
все пак всяка есен си има и циганско лято.