snowjana (Снежана Францева)
8 81
Oct 28, 2009, 2:09 PM

Пред раздяла 

  Poetry
1296 0 5

 

Душата ми е птица уморена,

паднала със счупено крило,

а ти стоиш и гледаш отчуждено

без съвест и без чувства,

все ти е едно.

 

С теб се чувствам тъй самотна,

сякаш съм сама сега,

стоя уплашена и гола,

на лицето ми блести една сълза.

 

С годините не се научи

на истинските стойностни неща:

Не мога повече, за Бога!

Отивам си от теб сега.

 

Не искам да ме молиш  ти за прошка,

негоднико студен и празен,

светът не се върти около теб!

За мен ти вече си завинаги намразен...

 

 

© Снежана Францева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??