Отново със сълзи на лицето,
стоя пред счупеното огледало.
Взирам се надълбоко във сърцето,
но пред очите ми е все тъй бяло.
Останало е само пепел,
димът се носи още във душата
и всеки спомен е някъде отнесен,
някъде далече от земята.
Разбитите парчета дишат фалшиво,
а аз все още не чувствам, че живея.
Песен се носи за сляпо, грешно и диво,
за човек недостижим, за когото копнея. ...