Пред себе си застанал съм отново
и гледам се със болка във очи.
Без смисъл в случая е всяко слово,
защото ти си аз, а аз съм ти...
Но чувствам се виновен много тук,
когато гледам свойто отражение
и знам, че сляти щях да бъда друг,
но също, че вината пак във мене е...
Не ми достига смелостта да съм
такъв, какъвто ми се ще да бъда -
Свободен във реала, не насън,
красотата виждащ в него, не присъда! ...