В безсънните нощи,
когато мисълта лети
и се блъска безпомощна,
в черепните стени...
Признавам по човешки
пред съвестта си - съдия:
-Живота ми, поредица e, от грешки,
не мога никога, да му се наплатя...!
И ако съдбата реши,
с мен да си направи шега
и ме попита, искам ли,
да ми върне живота назад.
Ще й отговоря припряно,
без да се замисля дори:
-Не, не искам нищо изживяно,
само младостта ми върни!
© Пепа Деличева All rights reserved.