Oct 28, 2018, 11:30 AM

Пред устоялите: Поклон! 

  Poetry » Other
829 10 21
Ръката люлка не люляла,
отпуска се - прекършен клон.
Предчувствието за раздяла,
звънчета, шутовски поклон.
Душата странно черно-бяла,
въздига плътското- на трон.
И прошката е закъсняла.
Пред устоялите: Поклон!
Без бой сърцето се предава.
И непростимото простих.
След воин нищо не остава,
а след поет - сълза и стих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??