Apr 13, 2019, 1:48 AM

Пред вратата 

  Poetry
5.0 / 6
392 3 5
Заключена врата от дълго време,
отвътре тихо е, и от тихото боли.
Заключена надежда във безвремие,
а навън е много тъмно и вали, вали ...
Пристъпват тихи стъпки във нощта,
полека приближават търсения бряг.
На едри капки рони се дъжда
ръка похлопва, вън е черен мрак.
Глас топъл, идващ шепот от вълни,
говори със търпение и чистота.
Достига най-дълбоки долини
стои на прага Той, Сияе в красота. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Random works