Заключена врата от дълго време,
отвътре тихо е, и от тихото боли.
Заключена надежда във безвремие,
а навън е много тъмно и вали, вали ...
Пристъпват тихи стъпки във нощта,
полека приближават търсения бряг.
На едри капки рони се дъжда
ръка похлопва, вън е черен мрак.
Глас топъл, идващ шепот от вълни,
говори със търпение и чистота.
Достига най-дълбоки долини
стои на прага Той, Сияе в красота. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up