Пред вратата на рая
Сърцето дарих ти без нищо в замяна,
прие го, ти беше красива засмяна...
Погледнах те нежно в очите... Сияят!
Пред нас е вратата... Очаква ни раят!
И можехме мила да бъдем щастливи,
в полето да ходим на твоите ниви...
Съдбата ни беше у тебе и в Бога –
с любящо сърце... и не така строга...
Тъй беше обаче в началото само,
главица склонила на моето рамо...
От где се промъкна в сърцето омраза
и плъзна в дома ни – същинска зараза.
От този миг, мила, настъпи промяна,
от твоята обич – следа не остана.
Каквото да вършех – намираше грешки,
осъждаш ме вечно с критични бележки.
Усещане имах сърцето че спира...
щом щастие то у дома не намира.
Страхът бе блокирал ума и душата,
утеха потърсих от Бог в небесата.
Не бих боледувал, да бе ме любила,
ти би ме дарила с мъжествена сила...
Не казвам, че бил съм светец и безгрешен,
оценка си давам през погледа днешен.
Не зная били ли сме лика-прилика,
последната дума ще има критикът.
Оглеждах се в тебе като в огледало,
а то отразява какво е видяло.
16 юни 2007,
16,40 часът
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ех, тази твоя музика...залива и завлядява, прегръща, целува , моли, изповядва, съмнява се...поглежда и вижда себе си..
-
Хубаво и същевременно тъжно, излято направо от дъното на душата! Поздрав!
-
Иване,докато сме живи ще задаваме този житейски въпрос но отговор няма.
-
Благодаря ти, Стойчо, за разбирането!
Благодаря и на тебе, Ена! Не виждам какво да добавя друго. Благодаря, че вникваш в дълбочината на изложеното и с нито дума не засягаш чувствата ми. Имаш извисена духова душа.
* * *
Информация. Лиричния герой и автора са едно и също лице.
Много време мина... казаните думи не можем да върнем и изтрием. Винаги се притеснявам от коментарите, да не би някой да осъди мен или лиричния герой. Всичко това е било и не може да бъде променено. Не случайно ви поднесох есето "Повеите на любовта". Критиката, под каквато и да е форма, дори и с най-добри намерения, наранява, както автора, така и този който иска да го направи по-добър. Не споменавам имена. Всеки сам ще открие себе си.
Благодаря на всички, които ме посетихте тази вечер, както тези които коментираха, така и тези дали в любими или само прочели. От сърце ви желая здраве, щастие и любов! -
Лично, съкровено, болезнено...
Откровение на душата...
Почувствах го. -
Явно е още спомен болезнен...
-
Благодаря ти, Мариана, за посещението тази вечер! Права си, животът е по често постлан с тръни. Показвам грешките, които често допускаме, за поука на другите.
Ангелче, благодаря и не тебе че ме посети. Началото в повечето случаи е добро. повее ли вятърът на разногласията – почти е невъзможно да се възстанови разбирателството.
Станислава, добре дошла на моята страничка. Тази творба е само една частица от многото фрагменти от живота. който поднасям в сайта. Поднасям нещата, такива каквито са били. Творбата е писана 2007 година. Душата ми вече е смирена и всичко е простено. не изпитвам гняв. Всички сме грешни и затова идваме да си учим тук уроците.
На всички ви, здраве щастие и любов! -
"Не се обръщай с гняв назад!"
Докато си научим житейския урок, че нищо даром не трябва да даваме, и вече няма на кого да даваме... -
Благодаря ти, Розали за коментара! Като картини на филм минават всеки ден пред мен. Всичко е толкова лично и съкровено...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Руми, за мен е чест твоето присъствие. Благодаря ти за проникновението, подкрепата и разбирането. Всяко нещо, което ни се случва, оставя следи в сърцето за цял живот.
Красимира, благодаря и на теб за коментара. В едно изречение ти обобщи цялата творба. Четейки и препрочитайки го, виждам "като в огледало" твоята чувствителна душа..
Поздрав и от мен! Всички вие имате прекрасни състрадателни души и сърца... Всичко добро ви желая!